Истории за успех

Винаги съм си мечтала да науча китайски, затова веднъж отидох в една книжарница да си потърся учебник. Видях книги с китайска калиграфия, от която винаги съм се възхищавала. Разгръщах страница след страница, изпълнени с красиви йероглифи, един от друг по-сложни; чертички и точки, ченгелчета и заврънкулки. Ставаха все по-сложни, колкото повече навлизах в книгата. Изглеждаше направо невъзможно; зави ми се свят докато ги гледах и си казах, че НИКОГА няма да мога да го направя. Затворих книгата, върнах я на рафта и излязох от книжарницата.

Обаче, надеждата умира последна. Година по-късно вече учех китайски (бях се отърсила от шока) в езикова школа за възрастни. Както очаквах, беше трудно, объркващо и отчайващо сложно – но и точно толкова вълнуващо да можеш да кажеш макар и само едно изречение на китайски. Един семестър по-късно продължих да уча езика в университета.

Сега вече се бях вманиачила на тема учене. Бях чула за флаш карти. Това са малки квадратни картончета с китайски йероглиф от едната страна, а на гърба – значението му и как се произнася. Един изключително добър начин за учене на чужд език. Повечето китайски думи се състоят от два йероглифа, а понякога и повече, така че картончетата, които си бях направила, не ми служеха за учене на думи – бяха нещо като строителен материал за думи. Но ако разполагаш с този строителен материал, може да се научиш да изграждаш думите.

Носех картончетата в себе си където и да бях. В джоба си винаги имах доста и щом намерех свободна минута, ги вадех. Упражнявах се докато вървях по улицата, в метрото, даже докато се возех на ски-лифта!

След един семестър в Стокхолмския университет най-неочаквано се озовах в Пекин, където се захванах да уча още по-упорито. Беше прекрасно – да бъдеш в Средната Земя – освен това можех да говоря с китайците!

Честно казано, "говоря" е леко преувеличено за онова време. По-скоро успявах да се оправя в най-наложителните ситуации, но когато успявах да разбера цяло изречение, си беше направо повод за празнуване! Тогава осъзнах, че всъщност е възможно да се научи този език – но трябва време, енергия, търпение и жив интерес.

По онова време наистина не правех нищо друго освен да уча. Ходех на уроци, пишех домашни, а после продължавах и с частен учител всеки следобед. Събираха ми се около 11 часа на ден – от 6:30 сутринта до 7 вечерта (спирах около час за обяд). След това гледах китайска телевизия по два часа всяка вечер. Това ме довършваше – в буквален и преносен смисъл!

Изучаването на китайски се оказа дълго и трудно начинание, но същевременно изключително вълнуващо и забавно. Две години учене поставят доста добра основа по езика; но за да достигнете до ниво "напреднали" ще ви трябва много повече време. Без преувеличение мога да кажа, че това ми костваше направо кръв, пот и сълзи, но всяка една секунда учене си струваше.

Catarina Lilliehöök

Упоритата работа доведе до добри резултати. Кликнете за още съвети как да се мотивирате!

Тази учеща е била привлечена от целевия език, защото е харесвала китайската калиграфия. Това предполага, че тя е визуален тип учещ. Искате ли да разберете какъв е вашия стил на учене?

Този текст е написан специално за Lingu@net Europa и е публикуван с разрешението на неговата авторка Catarina Lilliehöök. Освен това тя е написала на китайски книга за сблъсъците между различните култури и културните различия, както и книга за Китай на шведски.